Скита "Свети Никола", последното убежище на хайдут Велко

След разходката в с. Гумощник се насочихме към Троянския манастир с идеята да посетим малкият манастир/скит "Свети Никола".  Той е подчинен на Троянския манастир и се  намира на около 1-2 километра от него. Местоположението му е свързано с неговото предназначение - служел е за подслон и защита на монасите от османските набези и грабежи. На това място са се уединявали за писане пътуващите светогорски монаси и книжовници.

Как да стигнем до скита

До скита "Свети Никола" може да се стигне по стръмна и скалиста горска пътека, като в началото на маршрута има указателни табели. 

От тук тръгва стръмната пътечка към скита

Минава се през моста срещу портата на Троянския манастир и се свива вдясно, точно преди един гробищен парк се завива по пресечката вляво по стръмна уличка нагоре. Върви се до края на асфалта, след което пътя преминава в пътека покрай малка рекичка. 

И ние си мислехме, че е близо...

Маршрутът е обозначен с табели, а като тръгнете нагоре по стръмния път ще ви изненадат бели надписи по големите камъни покрай пътеката, които са весели и запомнящи се като: „Хоп троп до дядо поп“, „Излъгана съм, че е близо“ и др. Изкачването по стръмната камениста пътека отнема около 20-30 минути, а гледките към отсрещните хълмове са много красиви.

История

Този малък средновековен манастир е сгушен в сърцето на Балкана. Основан е през 1785 г. от игумена на Троянския манастир Паисий, а след период на разруха през 1812 г. е възобновен. 

В двора на скита

В манастира има църква, жилищни сгради, част от които днес са разрушени и аязмо и е обявен за паметник на културата. Църквата е построена през 1812 г., а жилищни постройки са построени през 1950-1960 година от архимандрит Йосиф Минков.

Манастирската камбана, която е все още на своето място

Аязмото

През първата половина на ХІХ в. тук се е помещавало килийното училище на Троянския манастир за момчета, които са се учели за монаси, учители и книжовници. От тук са най-старите у нас икони на св. Николай Мирликийски. Запазените светини от скита - разпятие с вързани змейове, символ на победата на Христос над злото, манастирските двери, дело на троянски майстори и тревненски зографи, икони, църковни вещи, се съхраняват в Троянския манастир.

Хайдут Велко

Влизайки в двора на манастира няма как да не забележите запазената малка костница на шуменския комита Велко, обичан от народа закрилник, починал от раните си през 1848 г., който е и ктитор на параклиса. От скромния надпис четем: „Велко комита от Шумен, починал тук от раните си в сражение с турците. 1808-1850 г.“.

Гробът на хайдут Велко

В двора на скита

Потърсих информация за хайдут Велко и намерих интересни данни за него: тук.

Велко бил красив младеж, но рано останал сирак. Лежал из турските зандани, защото не искал да се потурчи.„Начинът и практиката на потурчване през ония времена са били следните: всеки случаен мюсюлманин можел да обвини християнина или монаха, че „хули” мохамеданството. Почти във всички случаи това са били млади българчета под 20-годишна възраст, красиви, здрави и способни. В такива случаи целта е била, като бъдат уплашени, обвинените сами да се съгласят да приемат мохамеданската вяра. В случай на отказ, за да го съблазнят, предлагали му пари, високо обществено положение, брак с дъщеря на богат турчин и т.н. Когато и това не давало резултат, следвали жестоки мъчения, понякога в течение на месеци и най-после – смъртна присъда”. Велко успял да избяга от затвора и събрал малка дружина. От 1823 до 1834 година Велко хайдутствал заедно с Гълъб войвода в източната част на Стара планина и Средна гора. През последните години от своя живот се подвизавал из Троянския балкан, където бил ранен и починал от раните си. Открай време хайдут Велко е почитан закрилник и в Троянския край се разказват предания и легенди за него.

Хайдушкия мост

В село Скандалото, община Априлци, има предание, което свързва името на хайдутина с построяването на третия мост над река Видима – между местността Могилката и махала Павлото. Хайдут Велко и дружината му гостували на сватбата на овчаря Цанко и Рада. Отказали да пийнат, защото: „клетва сме давали вино и ракия да не пием, само лоши турци да бием”. Когато дошъл ред за даряването, невестата получила огърлица пендари. Велко заръчал на сватовете над реката да вдигнат мост, та кой как мине по моста, да споменава него и дружината му. Послушали го, изградили Хайдушки мост и днес той още е там.

Хайдушкото кладенче и Мерджанкина

В село Велчево, община Априлци, с хайдут Велко са свързани имената на две местности: Хайдушкото кладенче и Мерджанкиното. Четата на Велко често използвала за бивак кладенчето на Козарева поляна. Наблизо живеела момата Драгана. Тя с готовност перяла, кърпела, готвела и превързвала раните на хайдутите, а те за своя посестрима я имали. И когато турците ранили лошо войводата Велко, хайдутите направили носилка от клони и тръгнали да водят Велко към скита „Св. Никола”. Спрял ги с ръка войводата и от пазвата си извадил огърлица от мерджан (корал), която била мил спомен от родния му Шуменски край, и поръчал: „Дайте на Драгана дар от мен и от дружината”. Оттогава тръгнал Мерджанкин род, Мерджанкина нарекли и къщата на Драгана до Хайдушкото кладенче.

Днес, това много българско място, скита "Свети Никола" се нуждае от възстановяване, защото всичко, което сега може да се види там наистина е тъжно - разрушени са част от жилищните постройки, църквата е заключена, със счупени прозорци и като цяло в лошо състояние.

Част от сградите в манастира са разрушени

Надявам се, че прочитайки тази статия да се намерят хора, които да помогнат да се запази и възроди това наследство. Община Троян е подела благотворителна акция през 2015 година под надслов „Скит „Св. Никола“ – духовен подслон в Троянския Балкан“. Информация как да помогнете можете да намерите тук.

Трябва да се вдъхне живот на това свято място, за могат повече българи да го посетят и се поклонят пред хората, които са го създали и съхранили, въпреки превратностите на времето...