До Връх Вежен и резерват Царичина

Вежен е един от големите планински масиви в Стара планина, внушаваш истинско величие, а едноименният връх е висок 2198м и е седми по височина сред старопланинските ни върхове. Заслужава си да стъпиш на него, защото от там се открива прекрасна панорама и гледки към централното било на Стара планина, а в района на Вежен се намира единственият по-голям горски масив от бяла мура.

Към връх Вежен

Ние тръгнахме раничко сутринта, минахме първо през Тетевен, след това през Рибарица, като към края на селото има три информационни табла на Национален парк “Централен Балкан”. Вдясно от тях минава тесен асфалтов път, по който трябва да поемете, за да хванете пътя за хижа Вежен.

Началото на изкачването до връх Вежен

В края на този път оставихме колата, взехме раниците и поехме по широк каменист път, който върви покрай река Заводна. Още с тръгването нагоре ни хвана красотата на Балкана: ромонът на реката, осеяният с цветя и билки път, песните на птиците...

Велковата чешмица

Минахме покрай Велковата чешмица, мост, място за почивка с маса и пейки, огнище и стигнахме до място, където пътят се разделя. Можеш да тръгнеш по стръмна планинска пътека нагоре или да продължиш по широкия каменист път. Ние избрахме стръмната пътека, защото пътят до хижа Вежен по нея е по-кратък, мноого красив и живописен. 

Тук можете да изберете по кой път да стигнете до хижа Вежен

Вървяхме около два часа и половина по тази пътека, която е много прохладна и се вие през гората, пресичайки на места малки планински рекички с кристално чиста, студена вода. 

 

На някои от по-стръмните места от управата на парка са поставили пейки, за да може туриста да поеме дъх и си почине по време на дългото изкачване. Пътеката е почистена, маркирана, а по време на нашето изкачване имаше узрели горски малини, които опитахме – имат страхотен вкус и аромат!

Стръмният път към хижа Вежен

Накрая стигнахме до обширна поляна, след която пресякохме каменния път и след последно стръмно изкачване през гората се появи хижа Вежен.

Хижата е сравнително голяма, построена е на 1650 метра надморска височина, има две сгради и преди се е казвала Царичина.
 

Почти сме пред хижа Вежен, а в далечината е връх Вежен

Хижа Вежен

Решихме да се изкачим до върха по зимния маршрут и да слезем по летния, за да видим по-голяма част от красотите на това дивно място. Денивелацията между хижата и върха е 600м. Тръгвайки от хижата и следвайки маркировката вървяхме през буйна на места растителност и гора, докато стигнахме на място, където се разделят зимният и летният маршрут, което е обозначено с табели.

Тук се разделят зимният и летният път към връх Вежен

Зимният маршрут е по-стръмен, изкачването става по скален ръб, обезопасен с нови метални въжета.

Нагоре към върха по зимния маршрут

Катерейки се нагоре не можеш да не забележиш изумителните картини на север и на запад, които Балканът разкрива със страхотна щедрост. Тези спиращи дъха гледки ти дават сили да продължиш уверено изкачването нагоре, което на места е доста екстремно.

Красотата на Балкана от високо

Красотата на резерват Царичина

Връх Вежен се намира в границите на Национален парк "Централен Балкан", а резерват Царичина е третият по големина в него. Името на резервата идва от запомнящото се огнено червено омайниче/билка, наричано в района "цариче". Интересната легенда за омайничето от връх Вежен можете да прочетете ТУК.

Зимният път е маркиран със железни стълбове и гъста маркировка. Той следва билото право в южна посока, а пътеката често се губи в трева, храсти, хвойна и камъни. За наша радост и боровинките бяха започнали да зреят, а това малко ни забави по пътя, но нямаше как да не се насладим този чуден горски плод. 

Скали, гори, поляни и едно синьо небе...

Стадо коне в подножието на връх Вежен

След стръмното изкачване по металните въжета следва равен участък – платото Царичина, където си пасяха на воля голямо стадо коне – истинска красота сред зелените поляни! На платото има няколко купчини с камъни, като най-високата е връх Вежен. 
Около два часа след тръгването ни от хижа Вежен бяхме на върха, където заварихме семейство с 11 месечно бебе, които бяха дошли по летния път. Оказа се, че това не е първият планински преход за малката госпожица, която кротко се бе сгушила в прегръдките на своя татко. Постояхме на върха, хапнахме с наслада каквото имаше в раниците, направихме снимки, полежахме на тревата под палещите лъчи на юлското слънце и тръгнахме надолу.

На връх Вежен, усилията си заслужаваха, приказно е.

На връщане поехме по летния маршрут, който не е толкова стръмен. Срещнахме туристи, с които се бяхме засекли по-рано в хижата, както и голяма група по-възрастни туристи. Продължаваха да ни удивляват красивите гледки, които се откриват от пътеката към отсрещните хълмове и изумителното небе, събрало в себе си различни нюанси на синьото.

Гледки от връх Вежен и едно синьо, синьо небе...

След хижа Вежен продължихме към Рибарица отново по стръмния горски път. Слизането надолу  беше по-трудно от изкачването и добре, че бяха спомените от несравнимата красота на Царичина, защото се появи умора от дългия, над 9 часа преход в двете посоки.

Невероятно преживяване е всяко пътешествие в планината, защото веднъж преминал покрай причудливи скали, криви ели, каменни сипеи, прохладни гори, човек ги съхранява в сърцето и спомените си завинаги!

Тази гледка остава в сърцето ми завинаги!