четвъртък, 2 май 2013 г.

Шуменското плато и Мадарския конник

Пристигнахме в Шумен сутринта и се отправихме към величествения монумент, посветен на 1300 години от създаването на българската държава. Паметникът се намира на върха на Шуменското плато и се вижда отдалеч.

Шумен от високо

Изкачихме с колата едни стъмни улички и се оказахме на билото на платото, където има широк паркинг, има заведения за хранене и магазини за сувенири. Времето беше топло и слънчево и на полянките наоколо имаше доста хора, които си се излежаваха, хапваха или спортуваха. После разгледахме монумента отвътре - малко в повече ми дойде бетона като материал на соц архитекта-автор на този паметник. Обаче отблизо паметника е внушителен и направо величествен.

Картини-мозайки, изобразяващи важни моменти от нашата история
Паметника отвътре
В близост до Паметника се намира природен парк "Шуменско плато" и неговия информационен център - повече информация тук. Пътеките в парка са маркирани, има и информационни табели, дървени скулптури на животни, много пейки, абе хубаво място. Направихме кратка разходка там и се насочихме към село Мадара.

Информационният център

Из Шуменското плато

Пътят за Мадара се намира по маршрута за Шумен – Варна, има отбивка и табели. Трябва да си призная, че знаех за Мадарския конник, но не знаех, че на място има и мноого повече неща, които да се видят и научат. Като пристигнахме в Мадара тръгнахме по стръмните стъпала нагоре, които водят директно до конника. От всякъде бяхме заобиколени от красива прохладна гора, която сякаш те приветства с добре дошъл. Вълнуващо е изкачването на 228-те стълби, които ни отведоха точно под скалния барелеф на Мадарския конник, изсечен на височина 23 m от основата на отвесна скала. Гледката на величествения паметник с изобразени конник почти в естествена големина, подскочило куче, което следва конника, и лъв, прободен с копие, повален под предните крака на коня е наистина впечатляваща.

Мадарският конник



Тази композиция е единствена по рода си в цяла Европа и е изсечена с невероятно майсторство в скалите. Древногръцките надписи около нея пък разказват за подвизите на тримата български ханове - Тервел, Крум и Омуртаг. Скалата, върху която е изсечен този паметник е пясъчник, който е чувствителен към ерозионните процеси и релефът е доста повреден. Мадарският конник е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, а през 2008 г. е определен за Глобален символ на България. Според една от теориите се предполага, че на барелефа е изобразен хан Тервел като победител. И трябва да ви кажа, че на място е много по-красив и впечатляващ от всяка негова снимка или изображение. 

Мадара
Съществува една легенда за Мадарския конник, в която не съм сигурна колко историческа истина има, но гласи следното: след много битки хан Омуртаг решил да издигне паметник на българския войн и разпратил глашатаи да разнесат волята му: върху почти отвесна стометрова скала да бъде изсечен образът на конник - победител в естествен размер. Това била много трудна задача и дълго време никой от майсторите не се решавал да се заеме с нея, защото се страхували се от неуспех. Един ден се явил млад мъж с руса коса и сини очи и заявил, че се наема да изпълни волята на хана и така започнал да изсича в скалата образа на конника. На втория ден забелязал, че работата му следи красива девойка – зарадвал се момъка, сполетяло го вдъхновение и за няколко дни завършил своята работа и с наведена глава си тръгнал - не пожелал награда за труда си. Ханът като видял барелефа наредил на стражата да догони майстора, да го доведе, за да го възнаградят богато. Младежа пожелал единствено да се ожени за момичето, което го вдъхновило да сътвори конника. "Да бъде!" - казал ханът, без да подозира че това е неговата собствена дъщеря и същата вечер вдигнали сватба. Ханът обаче не одобрявал любимата му дъщеря да живее в славянско село с мъжа на живота си. Изпратил няколко конници, които да донесат главата на младежа и те изпълнили заповедта. Ханската дъщеря като разбрала тази ужасна новина се изкачила на билото над скалата и се хвърлила в пропастта. Горските нимфи поели тялото й, скалата от ужас се разцепила, а конникът изпуснал копието си, смаян от силата на любовта. Поради това и днес се вижда пукнатина, която преминава точно зад гърба на конника... Друга легенда разказва, че на релефа е изобразен латински цар, който ловувал на платото, но загинал, защото паднал от скалите. Близките му решили да го увековечат, като го изсекат в скалата. Много информация и факти за Мадарския конник можете да намерите в сайта на Историческия музей в Шумен тук.
Мадара
След малка пауза за снимки и поемане на дъх, можете да продължите по пътечката, която води към скалното стълбище, отвеждащо до върха на скалата, където се намират останки от средновековна крепост.

Мадарските скали


Слизането надолу по безбройните стъпала е доста натоварващо, но ще ви върне отново под скалния барелеф на конника. Оттук ние тръгнахме наляво, за да се полюбуваме на тайнствената Пещера на нимфите, в която се намират руините на древния езически храм на природните феи. Пещерата е свещено място още от времето на древните траки, когато е била светилище на трите нимфи, богини на плодородието, горите и водите. Хората вярват, че водата която се стича там е лековита и в шишета и съдчета я отнасят в къщи и я ползват.

Към пещерата
Пещерата на нимфите
Акустиката на пещерата е уникална - тук са се провеждали прочутите Мадарски музикални дни, на които са гостували световноизвестни музиканти. Повече интересни неща може да научите и в музея, който се намира съвсем близо до входа му. Слизайки надолу можете да посетите и скалното параклисче на Свети Пантелеймон.

Параклиса Свети Пантелеймон

Много хора идват в Мадара, защото скалите и пещерите тук са силен енергиен център. Казват, че преди да поемат управлението на държавата, Росен Плевнелиев и Маргарита Попова са пили от лековитата тукашна вода, както и много посланици на европейски страни, депутати, министри, спортисти и др. Заради силния енергиен център Мадара е едно от важните места за Бялото братство - всяка година около 24 май те идват на това място и посрещат изгрева на слънцето. На тръгване хвърлям последен поглед към това чудно място - цялата скалиста местност е потънала в приятната сянка на дървета и храсти. Панорамата, която се открива е страхотна и е един чуден завършек на пътуването ни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар