Ковачевското кале

Пътувала съм често по пътя Бяла – Попово и винаги с интерес съм наблюдавала останалото от стените на Ковачевското кале. После видях, че мястото се ремонтира и ще бъде възстановено и нямаше как да не го посетя и видя какво е направено. Откъм пътя калето изглежда доста привлекателно – виждат се информационни табели, детски площадки, кули, крепостни стени и др. 

Ковачевското кале

Боянската църква

Входа на Боянската църква

За Боянската църква се носят легенди, а стенописите й са известни в цял свят. Църквата се намира  на по-малко от 40 минути път от центъра на София. До нея може да стигнете с автобуси № 107 и № 64 до Боянското ханче, от което трябва да вървите пеш не повече от 2-3 минути, а с кола пътят е около 8 километра от центъра. Ние тръгнахме с автобус към Витоша, но за лош късмет по пътя ни заваля проливен дъжд и промени плановете ни. Седнахме в едно кафене, изчакахме да спре дъжда и тръгнахме към Боянската църква. Дъждът обаче бе наш спътник още на няколко пъти през деня, добре, че се бяхме екипирали с дъждобрани. И такаа, опаковани в дъждобрани се озовахме пред входа на църквата.
За мен това място бе свързано преди всичко  със стенописите на  севастократор Калоян и съпругата му Десислава, свързвах го също и с филма "Боянският майстор".

Алеята, водеща до Боянската църква

Узана поляна фест

Фестът и тази година се състоя въпреки лошото време и студа. Аз за пръв път го посещавам, въпреки, че отдавна ми се иска да почувствам неговата атмосфера. Тук се събират хора, организации, фирми, които споделят своя опит и идеите си в областта на устойчивото развитие и управлението на околната среда. Шарено, цветно и интересно е. Място където можеш да научиш много, стига да искаш. Можеш да участваш и в различни ателиета и да усвоиш определена техника, да експериментираш, да слушаш хубава музика или просто да се наслаждаваш на красивата природа и стотиците усмихнати изложители и посетители.
Още с пристигането ни попадаме на така наречения Екопазар, където се предлагат различни екохрани. Имаше дегустации, както и демострации на различни технологии за приготвянето им - в случая това е приготвяне на сирене.

Демонстрация за приготвяне на сирене

До Зелениковския манастир

Зелениковският манастир “Свети Йоан Кръстител” се намира в местността Зелениковец близо до Троянския манастир и с. Черни Осъм. До манастира не можете да стигнете с кола, защото местността е вододайна зона - с автомобил стигате до ВЕЦ “Черни Осъм”, а от там започва маркирана пътека, която се изминава за около два часа. По пътя има страхотни гледки към близките върхове Голям Купен и Амбарица.

Зелениковския манастир е основан през 1832 г. от тогавашния игумен на Троянския манастир Партений, но е опожарен скоро след това. През 1913 г. манастирът е възстановен в сегашния си вид. Освен църква сега има и няколко жилищни сгради, в които и до ден днешен няма ток, вода и интернет, но има добри условия за нощувка. Манастира се поддържа от баба Дана, която е много гостоприемна и разговорлива.  

На път за Зелениковския манастир

Белоградчишките скали

Белоградчишките скали са едно от най-известните туристически места в България и въпреки това да ги видиш на живо си е уникално преживяване. 
Ние поехме рано сутринта от Монтана към Видин по главен път Е79 и след около 50-тина километра по главния път стигнахме разклона за Белоградчик при село Ружници, а пътят продължаваше да е хубав, въпреки че криволичеше вече покрай мънички селца.  Карахме може би още 10 километра, а може и да са повече и видяхме в далечината червеникави скални образувания. Като ги видиш за пръв път тези скали първо те впечатлява уникалния им цвят и после интересните им форми - чудно творение на природата си е това. Иначе по пътя наоколо се редуваха поля, дървета, скали, а поглеждайки нагоре видяхме едно изумително синьо небе. 

Белоградчишките скали

До Клисурския манастир

Обичам да пътувам из България, има толкова интересни места, които си струва да бъдат посетени. Северозападната част на България бе почти непозната за мен, но се оказа, че е пълна с красиви и уникални места. Пътешествието ни бе с крайна цел връх Ком, но докато стигнем върха успяхме да видим и други кътчета от тази част на страната, които имат своите интересни истории и едно особено очарование.

Клисурският манастир

До връх Ком

"Оттук окото волно прегради не намира, вселената пред мен покорно се простира, душата гордо диша. От тия планини, умът към нещо светло, голямо се стреми"
 

Ив. Вазов, "На Ком"

Пътят към върха

Северозападна Стара Планина е едно от най-красивите места у нас и същевременно най-непознатото, за съжаление. Връх Ком (2016 м) е познат покрай ежегодният поход Ком - Емине и е четвъртият по височина връх в Западна Стара планина. Маршрутът към него е изключително добре маркиран, нашият изходен пункт е град Берковица, от където по асфалтов път се стига до новата хижа Ком. Хижата  е предпочитано място за отдих и редовно има посетители през почивните дни. В самото градче на всяко отклонение има указателни табели за връх Ком, така че не е трудно да се ориентира човек. След като се излезе от Берковица, пътят продължава още 13 километра до новата хижа Ком.

Село Островче и Великата българска гора

Ако пътувате по пътя Разград - Търговище няма как да не забележите табелите, насочващи към село Островче и едноименният СПА комплекс намиращ се в близост до него. Самото село се намира на 10 километра от Разград и е заобиколено от красиви гори, които са най-голямото му богатство. Смята се, че тези гори са последните останки от "Великата българска гора на Североизточна България" и поради тази причина са включени в програмата НАТУРА 2000.

Гората през пролетта, с килим от див чесън

Къкринското ханче - докосване до българската история

Къкринското ханче е място, свързано по трагичен начин с българската история. Посещавайки го обаче, можеш да се потопиш в историята и един отминал свят, когато хората са живеели по много различен от нас начин. Някои от тези хора са били отдадени на идеята за българската свобода и са правили всичко, за да се случи тази свобода. Атмосферата и духа на тази отминала епоха усещаш, ако влезеш в стаите на ханчето, ако поседиш малко на слънчице в двора или се докоснеш до вековния бряст.  

Къкринското ханче се намира на 16 км от Ловеч, в село Къкрина. Бързичко намерихме музея, който е разположен в центъра на селото, в близост е кметството, а има и обозначителни табели.