понеделник, 14 юли 2014 г.

До Зелениковския манастир

Зелениковският манастир “Свети Йоан Кръстител” се намира в местността Зелениковец близо до Троянския манастир и с. Черни Осъм. До манастира не можете да стигнете с кола, защото местността е вододайна зона - с автомобил стигате до ВЕЦ “Черни Осъм”, а от там започва маркирана пътека, която се изминава за около два часа. По пътя има страхотни гледки към близките върхове Голям Купен и Амбарица.
Зелениковския манастир е основан през 1832 г. от тогавашния игумен на Троянския манастир Партений, но е опожарен скоро след това. През 1913 г. манастирът е възстановен в сегашния си вид. Освен църква сега има и няколко жилищни сгради, в които и до ден днешен няма ток, вода и интернет, но има добри условия за нощувка. Манастира се поддържа от баба Дана, която е много гостоприемна и разговорлива.  

На път за Зелениковския манастир





По пътя за Черни Осъм минаваме през с. Орешак и няма как да не спрем в хотел Каза Арт за сутрешно кафе и зареждане с настоение и енергия. Кафето беше отлично, персонала много отзивчив, а атмосферата в хотела - уникална, благодарение на артистични интериорни решения, красив двор и уникални мебели.

хотел Каза арт в с. Орешак

Дворът на хотела е много цветен и красив, както и самият хотел


След утринното зареждане с енергия и красоти поемаме към село Черни Осъм, минаваме през селото и стигаме ВЕЦ "Черни Осъм", където попитахме за посоката служителя на ВЕЦ-а. Човека беше много дружелюбен, показа ни верния път и след това по маркирана пътека тръгваме към манастира. Пътеката нагоре е стръмна, много стара и не много поддържана. Личи си, че преди време е вложен много труд за изграждането й, но това е било преди много години. До манастира не може да се стигне с автомобил, затова всичко там е много ценно. Баба Дана, която поддържа мястото  е вече доста възрастна и сама се бори с ежедневната поддръжка. Там няма ток, никога не е имало, няма и обхват на мобилните телефони, мястото е много откъснато, но приказно красиво.
Табела с информация за манастира е поставена на една от сградите
































Поглед към Зелениковския манастир


След около два часа преход пристигаме в манастира и виждаме неговата стопанка и други ранобудни гости, които са пристигнали преди нас.

В една от сградите на манастира обичал да отсяда патриарх Максим, който е родом от близкото с. Орешак
Надписа в църквата свидетелства за това кога е изградена и кой е помогнал за това богоугодно дело



Църквата отвътре
Баба Данка ни води в църквата, разглеждаме я, палим по свещичка и прегръщаме за здраве огромните секвои до входа й. Иначе църквата е в добро състояние, просторна и чиста, личи, че е поддържана. След като разгледахме църквата и се повъртяхме наоколо, поседяхме на голямата маса на открито с другите туристи и се отправихме към близкото Владишко кладенче. То се намира на 5-10 минути пеша от манастира, по почти хоризонтална пътека, по която ни заведе кучето на баба Данка. Кучето вървеше пред нас през цялото време, като стигнахме кладенчето ни остави и се върна при стопанката си.
Самото изворче бе потънало в листа и растителност, до него се стига по големи каменни стъпала, водата му е кристално чиста, студена и вкусна. До кладенчето има изграден кът за почивка с огнище, пейки и маса, където хапнахме под сенките, пийнахме водица и събрахме сили за прехода на връщане.
Край Владишкото кладенче
На връщане поехме по пътя от Владишкото кладенче до ВЕЦ-а, който е различен от този по който дойдохме - върви се по широк горски път, по който са минавали може би камиони, съдейки по отпечатъка от гумите им. След спускането надолу се озоваваме на асфалтов път, който върви покрай река Черни Осъм.  До реката има местенца с огромни камъни и подскачаща вода, които те приканват да поседнеш им се насладиш. Можехме да си направим и по-дълга почивка край реката, но времето напредна и трябваше да се прибираме. Следвайки асфалтовия път стигнахме там откъдето тръгнахме сутринта.

Река Черни Осъм...

Така завърши приказната разходка до скътания в гората Зелениковски манастир - красиво място, което си струва да посетите, откъсвайки се от градския шум и наслаждавайки се на красотата на Троянския балкан..

1 коментар:

  1. Ами .. какво да напиша.. Бог да я прости баба Дана. Беше забележителен човек. То не се описва, трябва да се види и почувства. На успелите - да я помнят, на неуспелите - да търсят .. Румен завалията не успя да разгърне таланта си.Без време почина човека. Дано сега се намери някой подходящ човек да стопанисва манастира и да не го превърне на кръчма и въртеп.

    ОтговорИзтриване