Китното габровско селце Боженци е един от най-красивите архитектурни резервати в България. Селото е сгушено в северните склонове на Централна Стара планина на 750 м надморска височина. Намира се на 15 км от Габрово и е разположено в котловина, прорязана от малка рекичка - Божанка.
Боженци е живописен архитектурно-исторически резерват, съхранил много къщи-паметници на българския възрожденски дух. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните.
Потапяйки се в атмосферата на Боженци имаш чувството, че всичко е скрито от реалния живот и времето сякаш е спряло. Селцето е малко и тихо, невероятно живописно с приказна гледка към високи скали и гъсти гори. А боженските двукатни и трикатни къщи с каменни дувари и калдъръмени улички край тях, впечатляват със своя архитектурен и етнографски стил, като всяка една не се различава по особено от другите съседни на нея. Боженци е едно от онези магични за българите места, което може да ви просълзи с приказни гледки и дух, да ви накара да се почувствате горди, че някога сме били велик народ и да ви върне вярата и огъня за бъдещето.
Легендата
Смята се, че село Боженци е създадено след османското нашествие в Търново в края на 14 век. Тогава от столицата на България бягат голям брой граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Според легендата селото е основано от болярката Божана, която се е заселила тук заедно с деветте си сина. На това място в Балкана, Божана спира и поставя първия камък на селището, което по-късно е кръстено на нейно име. Преданието казва, че заедно с Божана тук дошли все богати търновци и донесли със себе си богата култура и традиции. По занаятите се запалил и синът на Божана - Рачо Ковача. Легендата гласи, че един ден той решил да напусне селото и тръгнал да дири късмета си. Спрял се недалеч оттук и основал днешния град Габрово.
Малко история
Селото се е разраствало, защото през Боженци е минавал важен път, пресичащ Стара планина. Жителите развивали животновъдство, занаяти и търговия, а основни стоки с които са търгували стоки са меда, кожите, вълната. Замогнало се чрез развитието на животновъдството, занаятите и търговията, селото променя и архитектурния си облик. Боженските къщи са имат висок долен етаж, външно стълбище и веранда, от която се влиза в гостна, после в кухня. Със своята неповторима атмосфера селцето ни пренася и днес назад във времето и ни потапя в бита на обикновените хора.
Основен поминък на хората от Боженци бил търговията, като нейния разцвет е през XVIII - XIX в. С течение на времето селото се разраства и през Възраждането се превръща във важен кръстопът. Основните стоки на търговците са кожа, вълна, восък, пчелен мед. В непосредствена близост до селото има запазен римски път, който продължава в екопътека в посока Габрово, а от източния край на селото започва горска пътека към Трявна.
След Освобождението, обаче фабричната промишленост започва да измества традиционните занаяти. Все по-малко ставала работата на местните занаятчии и бавно, но неспирно народът се насочва към Габрово и по-големите градове наоколо, а селото започва да запада.
В продължение на десетки години това място остава просто едно обикновено българско селище. През 1962 г. започва реставрирането на някои сгради, както и цялостно възстановяване на селото, а на 6 септември 1964 г. е открит архитектурно-историческият резерват “Боженци”. По този начин е запазен автентичния му вид от епохата на Възраждането и днес хиляди го туристи посещават. Близо до селото се намират Етъра, Трявна, Соколски манастир, Дряновски манастир, пещерата Бачо Киро, паметника Шипка, така че могат да се направят интересни маршрути при по-продължителен престой.
Музеи
В селото има къщи-музеи, различни експозиции с богат снимков материал и предмети, разкриващи битието на видни боженски фамилии, с чието дарителство са строени църкви, къщи, училища. Можете да посетите музей Новото школо, Къща-музей „Баба Райна“,Старо школо, Менгема – Работилница за пречистване на восък от началото на 19 век, къща музей „Дончо Попов“ – Търговска къща, както изложбената зала, където се сменят различни изложби.
Ние посетихме изложба на уникални костюми от стари български филми и се потопихме в света на героите от „Хан Аспарух“, „Борис I„, Златният век“, „Сватбите на Иван Асен“, „Боянският майстор“, „Време разделно“, „Тютюн“, носени от Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Стефан Данаилов, Невена Коканова, Коста Цонев, Апостол Карамитев и др. Приседнахме на старите чинове, писахме с перо и мастилница върху картички от соца с изгледи от Боженци и сякаш почувствахме наистина духа на това място.
Църквата „Св.пророк Илия“ е построена през 1840 г., а по-късно в нея се е помещавало и килийно училище. Легендата разказва, че църквата била награда за изобретателността на един жител на Боженци. През 1839 г. дядо Иван Топала чул, че видинския паша дава награда на този, който оправи навехнатия глезен на една кадъна. Условието, обаче, било да не се докосва с ръка жената. Рекъл дядо Иван, че ще го направи и се явил пред пашата. Нахранил дядо Иван коня си, но го оставил жаден. Казал да качат девойката върху коня и да вържат с връв краката й под корема на животното. След това закарал коня на градската чешма, а той пил докато не утоли жаждата си. Но жаждата на коня била тъй голяма, че корема му се подул много, а въжето се опънало и кракът на кадъната изпукал. За награда дядо Иван пожелал да се даде разрешение за строеж църква в селото, както и разрешение и за камбана към нея – нещо което е било почти невъзможно за тези времена.
Известни личности
В Боженци са родени Стоян Мутафчиев, хъш и опълченец (1852-1925) и неговият син Петър Мутафчиев, историк(1883 -1943). От Боженци е родът на Светослав Лучников (1922 - 2002), юрист, политик от СДС, министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров. Светослав Лучников е погребан в двора на църквата в Боженци.
Боженци е място където наистина можеш да си починеш и да се заредиш с много положителна енергия. Можеш да седнеш и да пиеш едно кафе сутрин на чист въздух, наслаждавайки се на пейзажа и това е достатъчно, за да усетиш очарованието му. Можеш да се разхождаш безцелно из калдъръмените улички, да се наслаждаваш на шарките на боженските черги, да се радваш на зеленината, цветята и почувстваш магията на времето в село Боженци. А то, времето, тук сякаш е спряло…
Потапяйки се в атмосферата на Боженци имаш чувството, че всичко е скрито от реалния живот и времето сякаш е спряло. Селцето е малко и тихо, невероятно живописно с приказна гледка към високи скали и гъсти гори. А боженските двукатни и трикатни къщи с каменни дувари и калдъръмени улички край тях, впечатляват със своя архитектурен и етнографски стил, като всяка една не се различава по особено от другите съседни на нея. Боженци е едно от онези магични за българите места, което може да ви просълзи с приказни гледки и дух, да ви накара да се почувствате горди, че някога сме били велик народ и да ви върне вярата и огъня за бъдещето.
Легендата
Смята се, че село Боженци е създадено след османското нашествие в Търново в края на 14 век. Тогава от столицата на България бягат голям брой граждани, които се заселват в дълбоките и по-труднодостъпни части на Балкана. Според легендата селото е основано от болярката Божана, която се е заселила тук заедно с деветте си сина. На това място в Балкана, Божана спира и поставя първия камък на селището, което по-късно е кръстено на нейно име. Преданието казва, че заедно с Божана тук дошли все богати търновци и донесли със себе си богата култура и традиции. По занаятите се запалил и синът на Божана - Рачо Ковача. Легендата гласи, че един ден той решил да напусне селото и тръгнал да дири късмета си. Спрял се недалеч оттук и основал днешния град Габрово.
 |
Малко история
Селото се е разраствало, защото през Боженци е минавал важен път, пресичащ Стара планина. Жителите развивали животновъдство, занаяти и търговия, а основни стоки с които са търгували стоки са меда, кожите, вълната. Замогнало се чрез развитието на животновъдството, занаятите и търговията, селото променя и архитектурния си облик. Боженските къщи са имат висок долен етаж, външно стълбище и веранда, от която се влиза в гостна, после в кухня. Със своята неповторима атмосфера селцето ни пренася и днес назад във времето и ни потапя в бита на обикновените хора.
Основен поминък на хората от Боженци бил търговията, като нейния разцвет е през XVIII - XIX в. С течение на времето селото се разраства и през Възраждането се превръща във важен кръстопът. Основните стоки на търговците са кожа, вълна, восък, пчелен мед. В непосредствена близост до селото има запазен римски път, който продължава в екопътека в посока Габрово, а от източния край на селото започва горска пътека към Трявна.
След Освобождението, обаче фабричната промишленост започва да измества традиционните занаяти. Все по-малко ставала работата на местните занаятчии и бавно, но неспирно народът се насочва към Габрово и по-големите градове наоколо, а селото започва да запада.
 |
| Домашно приготвени боженски ястия |
В продължение на десетки години това място остава просто едно обикновено българско селище. През 1962 г. започва реставрирането на някои сгради, както и цялостно възстановяване на селото, а на 6 септември 1964 г. е открит архитектурно-историческият резерват “Боженци”. По този начин е запазен автентичния му вид от епохата на Възраждането и днес хиляди го туристи посещават. Близо до селото се намират Етъра, Трявна, Соколски манастир, Дряновски манастир, пещерата Бачо Киро, паметника Шипка, така че могат да се направят интересни маршрути при по-продължителен престой.
 |
| Боженски красоти |
Музеи
Ние посетихме изложба на уникални костюми от стари български филми и се потопихме в света на героите от „Хан Аспарух“, „Борис I„, Златният век“, „Сватбите на Иван Асен“, „Боянският майстор“, „Време разделно“, „Тютюн“, носени от Васил Михайлов, Йосиф Сърчаджиев, Стефан Данаилов, Невена Коканова, Коста Цонев, Апостол Карамитев и др. Приседнахме на старите чинове, писахме с перо и мастилница върху картички от соца с изгледи от Боженци и сякаш почувствахме наистина духа на това място.
 |
| Уникалните костюми от култови български филми |
 |
| Написах собственоръчно върху картичка от соца |
Църквата „Св.пророк Илия“ е построена през 1840 г., а по-късно в нея се е помещавало и килийно училище. Легендата разказва, че църквата била награда за изобретателността на един жител на Боженци. През 1839 г. дядо Иван Топала чул, че видинския паша дава награда на този, който оправи навехнатия глезен на една кадъна. Условието, обаче, било да не се докосва с ръка жената. Рекъл дядо Иван, че ще го направи и се явил пред пашата. Нахранил дядо Иван коня си, но го оставил жаден. Казал да качат девойката върху коня и да вържат с връв краката й под корема на животното. След това закарал коня на градската чешма, а той пил докато не утоли жаждата си. Но жаждата на коня била тъй голяма, че корема му се подул много, а въжето се опънало и кракът на кадъната изпукал. За награда дядо Иван пожелал да се даде разрешение за строеж църква в селото, както и разрешение и за камбана към нея – нещо което е било почти невъзможно за тези времена.
Известни личности
В Боженци са родени Стоян Мутафчиев, хъш и опълченец (1852-1925) и неговият син Петър Мутафчиев, историк(1883 -1943). От Боженци е родът на Светослав Лучников (1922 - 2002), юрист, политик от СДС, министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров. Светослав Лучников е погребан в двора на църквата в Боженци.
 |
| В шекерджийницата предлагат кафе на пясък, захарни петлета и други сладости |
Боженци е място където наистина можеш да си починеш и да се заредиш с много положителна енергия. Можеш да седнеш и да пиеш едно кафе сутрин на чист въздух, наслаждавайки се на пейзажа и това е достатъчно, за да усетиш очарованието му. Можеш да се разхождаш безцелно из калдъръмените улички, да се наслаждаваш на шарките на боженските черги, да се радваш на зеленината, цветята и почувстваш магията на времето в село Боженци. А то, времето, тук сякаш е спряло…
Няма коментари:
Публикуване на коментар